стара замъчна стена
Куртинната стена на замъка е една от най-значимите защитни архитектурни особености в историята на средновековните укрепления. Тези внушителни каменни стени, обикновено с височина между 20 и 40 фута и дебелина до 12 фута, служеха като основна защитна бариера, пазеща замъка отвътре. Дизайнът на куртинната стена включваше няколко изтънчени защитни елемента, включително крепостни стени (батийи), стрелни прорези и машикули. Батийите позволяваха на защитниците да се прикриват, докато извършват контраатаки, докато стрелните прорези осигуряваха тесни отвори, през които стрелците можеха да насочват огъня си към приближаващите врагове. Строежът на стената обикновено включваше масивно каменно ядро, облицовано с обработен камък, което създаваше почти непробиваема бариера. Инженерите от епохата използваха напреднали строителни техники, като например леко наклонената основа, наречена батер, която усилваше фундамента на стената и помагаше за отбиване на летящи снаряди. Куртинната стена често свързваше серия от кули, създавайки интегрирана защитна мрежа, която позволяваше на защитниците да осигуряват огнево прикриване по цялата дължина на стената. Освен това, височината и дебелината на стената осигуряваха ефективна защита срещу средновековни обсадни машини, включително тарани и обсадни кули.